Библейски сонети              
За църквата
Младежко служение
Проповеди и Послания
Новини
Декларация на вярата
История във фотоси
Служение с жени
Хваление и поклонение
Детско служение
Домашни групи
Богослужения / Фотоси
Търсене в Библията
Препоръчайте ни
Контакти

 

                                                     Манол Манолов

ГОСПОДИ, ТИ ВИЖДАШ ОТ НЕБЕТО
Колко слаб и угнетен съм, Боже;
знаеш всичко онова, което
моя дух и моя мир тревожи.
Знаеш как сърцето изтерзано
търси в тъмнината път към Тебе;
знаеш всяка болка, всяка рана;
знаеш как съм сам и непотребен.
Господи, на колене Те моля –
приласкай ме, Боже, приюти ме;
да живея според Твойта воля,
да прославям светлото Ти име.
 
Пълнота душата ми жадува;
вярвам, че молитвата ми чуваш!
 
 
В СКРЪБНО ВРЕМЕ АЗ ТЕ ПРИЗОВАХ,
Ти от всички скърби ме избави.
Не увяхват Твоите слова,
не помръква светлата Ти слава.
Ти направи мляко от трева;
през морето път – и прав, и равен ...
Ти си благ Баща и затова
в тежки дни сами не ни оставяш.
Боже на сираци и вдовици,
на цветя, дървета и на птици,
Боже на всевечната любов,
в твоите ръце предавам всичко
 
и пред Тебе коленича ничком,
За да прося Твоя благослов.
 
 
 ДА ХВАЛИМ ГОСПОДА, ЗАЩОТО
довека трае милостта Му.
Той – извор вечен на живота –
Подкрепя слабото ни рамо.
Исус – крайъгълният камък –
дойде да ни спаси от злото.
Изкупени сме със кръвта Му
за нас пролята на Голгота.
Велики са делата Божи
и заповедите Му – вечни.
Облегнати на тях – ще можем
да стигнем до страни далечни.
 
И няма място за тревога,
в сърцата си щом носим Бога.
 
 
ГОСПОД МИ Е ПАСТИР – НЯМА
да остана в нужда.
Любовта Му – тъй голяма –
в мен любов събужда.
Води ме в пътеки прави
зарад Свойто име...
В дъхавите Му дъбрави
колко радост има.
И през мрачната долина
на смъртта стаена
свеж и бодър ще премина,
Господ щом е с мене.
 
Само благост, само милост
ще ме следват в изобилие.
 
 
НА ГОСПОД ГЛАСЪТ Е НАД ВОДИТЕ,
и на името Му славата гърми,
че Бог е съвършеният водител
и ни дарява светлия Си мир.
На Господа гласът е мощна буря
и кедрите ливански Той троши;
езически кумири прекатуря
и бездиханни  идоли руши.
На Господа гласът разцепва пламък
и над потопа Бог е вечен Цар...
По Неговата чудна воля само
земята тъпчат и човек, и звяр.
 
В лукавството им мъдрите сразява,
на хитрите съвета разпилява.
 
 
 ГОСПОДИ, НА ТЕБ СЕ УПОВАВАМ,
в правдата Си Ти  и мен спаси.
Като рой настръхнали оси
враговете ми ме угнетяват.
Приклони ухото Си към мене,
в милостта Си ме развесели;
опази душата ми смирена
и към раба Си благоволи.
Ти си моя канара и крепост...
Направлявай ме и ме води
през пустини жарки, през води;
благославяй ме със пълни шепи!
 
И главата ми ще се изправи
над врага ми. И ще Те прославя.
 
 
 БОЖЕ, АЗ ТЕ ПРИЗОВАХ И ЗНАЯ,
че от святия Си хълм ме чуваш.
Ти си и началото и края
и Духът Ти над всемира плува.
Няма, няма място на земята,
дето Твоят поглед не достига.
На безбожния трошиш ръката,
праведния – нависоко вдигаш.
Боже, в страх свещен от Теб живея,
той на всяка мъдрост е начало.
Моля Те, изпълвай ме със нея,
усмирявай грешното ми тяло,
 
за да мога – в оня ден последен –
да постигна пълната победа.
 
 
БОЖЕ, ЧУЙ МЕ И ОТГОВОРИ МИ!
Лутам се в тъгата си и стена.
Клеветата целия покри ме,
даже костите ми са смутени.
Враговете хвърлят гняв срещу ми –
ужасен съм, трепет ме връхлита.
В правдата Си, Боже, ме изпитай,
верен ли съм във дела и думи.
Вечер, сутрин и по обед, Боже,
аз пред Тебе ще стоя смирено.
Само Ти един-единствен можеш
да отмахнеш бремето от мене.
 
Пак на Теб товара си възлагам
и благодаря за Твойта благост.
 
 
 НА БЕЗБОЖНИЯ СВЕТЛИКЪМ ГАСНЕ,
Огънят му пуши и не топли;
къщата му я огласят вопли,
неговите близки са нещастни.
Негов верен спътник е позорът,
здравето му пък е тежка болест.
Корените му изсъхват долу,
клоните му се отсичат горе.
Пътят на безбожния е кратък
и не води към честита старост...
Примка го улавя за петата
и капан над него се затваря.
 
Теснота и страх го угнетяват,
враговете му го побеждават.
 
 
НАУЧЕНА ОТ ГОСПОД ДА ВОЮВА,
ръката ми изопва тетивата.
По верен път насочва Бог стрелата,
защото сам е верен и дочува
на предния жарката молитва.
И ето Го – гърми от небесата...
Възседнал херувим към мене литва,
за да ми бъде светлина в тъмата.
Той прави стъпките ми по-широки
да гоня враговете си свирепи.
В душите им посява смут и трепет
и ги разпръсква в четири посоки.
 
И заприличват те на гнила плява,
Която вятърът в калта отвява.
 
 
ТИ СИ ВЕЧЕН ЦАР И ЩЕ ТЕ СЛАВЯ,
Боже мой, ще Те възвеличавам.
Ти си моята посока права;
на широко място ме поставяш.
Знам, че докато си откъм мене,
Няма от какво да се страхувам.
Господи, сърцето ми ликува
и прелива с радост спотаена,
че в небесния Си дом ме чакаш,
Дето няма смърт и болка...
Но сега с могъщото Си рамо
ми помагай да се боря с мрака.
 
Че в пръстта отново ще се върна,
ако Ти очи от мен отвърнеш.
 
 
ГОСПОД Е РАВНИВ И ОТМАЩАВА,
Той противниците Си наказва.
Уж са сити, пък измършавяват
и смъртта ги скрива в свойта пазва.
Господ бави, ала не забравя –
всеки бунт и всеки ропот спазва;
непорочните от зло предпазва
и на никого отчет не дава.
Бог народите ще съди право
и земята ще покрие с кърви;
първите последни ще направи,
а последните ще станат първи.
 
Господ чакам, Той ще ме избави,
името Му вредом да прославям.
 
 
ЗАЩО СИ МЕ ОСТАВИЛ, БОЖЕ МОЙ?
Към Тебе викам, но не отговаряш...
Тежи на греховете ми товарът;
насън, наяве – нямам миг покой.
Разлях се като плисната вода,
разпаднаха се всичките ми кости...
И – сякаш идват нежелани гости –
нападат ме беда подир беда.
Спаси ме от устата на лъва
и от рогата на говеда диви,
и аз – жътвар смирен на Твойта нива –
след Тебе неотклонно ще вървя.
 
Защото в този свят на прах и дим
Единствен Ти си Бог непобедим.
 
 
ПО ВОДАТА ХЛЯБА СИ ХВЪРЛИ
и след много дни ще го намериш;
и ще разбереш, че Бог е верен
в часове, когато те боли.
Във пустинята ще завали
в оня миг дъхът ти като спира;
с мед ще се наситиш от скали
и живот от тебе ще извира.
В шатъра Си ще те подслони,
милостта Му ще ти е закрила;
и през всичките ти земни дни
Бог ще подновява твойта сила.
 
И довека Той ще благославя
твоето потомство с чест и слава.
 
 
ДО ВЕКА, ГОСПОДИ, Е УТВЪРДЕНА
безмерната Ти сила в небесата.
Непоклатима прави тя земята
и управлява цялата вселена.
и словото Ти е пропито с нея,
дори прокажените изцелява.
На Тебе, Боже, нова песен пея
и възвестявам името Ти в слава.
С душата си на Теб копнея нощем
и със зората ставам да Те търся,
за да Те хваля: Господи, добър си,
единствен си – и справедлив, и мощен.
 
Ти тъмните полета осветяваш
и грешниците в пътя наставляваш.
 
 
ДА ТЕ ПОСЛУША ГОСПОД В ДЕН НА СКРЪБ
и помощ от Сион да ти изпрати;
по бащински да ти държи ръката,
И да се почувстваш  като клонест дъб
със корени дълбоко във земята
и да троши юмрукът на честта ти
на клеветата яростния зъб.
Но в дни безбурни не забравяй ти,
че Бог е този, Който ти ги дава.
Сърдечно Му благодари тогава
и на крилата Му ще полетиш.
 
И ще достигнеш хоризонти нови,
където няма примки и окови.
 
 
КАТО ТРЕВА СА ДНИТЕ НА ЧОВЕКА
И като полски цвят – така цъфти;
но Господ е отвека и довека
и милостта Му ще познаеш ти.
С благата Си ще те насища щедро
 и младостта ти – като на орел –
 ще обновява; и простори ведри
 ще покоряваш – устремен и смел.
Когато грешиш, с любов ще ти прощава
И всяка твоя болка ще цери;
корона ще ти сложи за прослава
и даже вечността ще ти дари.
 
Самият Господ туй го обещава,
а словото на Бог не преминава.
 
 
БЛАГОСЛАВЯМ ИМЕТО НА БОГА
и Исус отвръща с благослов.
Във огнището ми пали огън и
не ме лишава от любов.
Мислите ми отдалеч разбира
Той – негаснещата светлина;
С нежност и загриженост възпира
мойта страст към грях и към злина.
От рова живота ми изкупва
И ме прави Свой обичан син;
тялото Си вместо хляб разчупва,
за да ме нахрани и спаси.
 
Нямам страх от подлост и отрова,
мен ме пази името Христово.
 
 
ГРЕХЪТ ТЕ ПРАВИ ПЛЕННИК НА НОЩТА,
Душата ти безсмъртна оскърбява.
Грехът те води към погибелта,
към кладата на вечната жарава.
Да ти помогне може само Бог
с безкрайната Си доброта и милост;
със силата Си да те стори силен
и да те изведе на връх висок.
Отгоре Витлеемската звезда
една пътека тясна осветява
и глас Господен вика към града –
за покаяние те призовава.
 
Исус Христос е живата вода.
От нея пиеш ли – не ожадняваш.
 
 
ТАТКО МОЙ, ОТДЪН ДУША ТЕ МОЛЯ –
нека Ме отмине тази чаша.
В смут Ме хвърля този жребий страшен,
Но да бъда, Татко, Твойта воля.
Виждаш, кръв наместо пот проливам
в тази нощ и свята и злокобна;
а пък утре – на местото Лобно –
откуп Ме вземи от всички живи.
Чак тогава, Татко, Мойто име
път за хората към Теб ще стане;
и във летен зной, и в снежна зима
ще се изцеляват в Мойте рани.
 
И Духът Ти ще ги утешава,
истината – ще ги освещава.
 
 
КАКВА НЕЛЕПА, ГЛУХА ПУСТОТА
отравя дните ми без Тебе, Боже.
Невидим, някой вечно ме тревожи,
Далеч ли съм от Твоята врата.
И чужденец съм аз във този свят,
защото тука нищо трайно няма.
В руини се превръща всеки замък,
А те пък в прах и пепел се рушат.
Душата ми прилепва към пръстта,
но словото Ти пак я съживява;
издига я над суета и врява
и й посочва път към вечността,
 
където във сияние и слава
с Исус ще тържествува над смъртта.
 
 
ДУХЪТ НА БОГА МЕ Е СЪТВОРИЛ,
дъхът на Господа живот ми дава.
Бог точно дните ми е преброил,
затуй не бързам, нито пък се бавя.
Слугувам Му със трепет и със страх
И в пътя на безбожните не ходя;
а Той – с кръвта на Своя Син прободен –
очиства ме от всеки сторен грях.
И колко време мина – остарях,
но досега без хляб не съм останал.
Балсам е Той за всяка моя рана,
А враговете ми превръща в прах.
 
И вечно ще пребъдвам аз със Него,
защото Той е Алфа и Омега.
 
 
ПРИБЕЖИЩЕ ОТ БУРИ, БРОНЯ,
с която съм неуязвим –
това е моят Бог любим...
Исус пък – седнал върху трона
на правда, истина и милост –
ми праща мир и благодат.
Аз вярвам, че съм Негов брат
и моя – Неговата сила.
И словото Му е светилник,
във пътя ми – виделина;
а лодката ми щом се килне,
Той смъмря страшната вълна...
 
И за ръката ми във къщи
от бурното море ме връща.
 
 
ТАТКО СВЯТИ, ПРОСЛАВИ СИНА СИ
и Синът Ти Тебе да прослави.
Ето, Юда вече Ме предава
и сърцето Ми от скръб се къса.
Аз извърших делото, което
трябваше да върша на земята;
за света запалих светлината
и при Теб се връщам на небето.
Хората, които Ти Ми даде
с вяра ще опазят Твойто слово;
ден след ден, отново и отново
ще им е утеха и награда.
 
Иде време –всичките народи
Само Твойта воля ще ги води.
 
 
На Емануел – малкия ми син
С НАС Е ГОСПОД И ТОВА НИ СТИГА
да разгледаме оттук небето.
Имената ни в онази книга
Бог ги е написал, за да светят.
Свети и огрява над всемира
новият Ерусалим от злато;
от престола Божи пък извира
бляскава като кристал водата.
И тече реката на живота,
Даром всяко жажда утолила,
влива в корените на дървото
и в листата му целебна сила.
 
Туй е нашето наследство славно
и на себе си то няма равно. 
 
Бургас, 2002 г.
 
гр. Бургас 8000, ул. "Ал. Стамболийски" №4, тел. 056/817936, факс: 056/836097