Великден за Божието Величие 
За църквата
Младежко служение
Проповеди и Послания
Новини
Декларация на вярата
История във фотоси
Служение с жени
Хваление и поклонение
Детско служение
Домашни групи
Богослужения / Фотоси
Търсене в Библията
Препоръчайте ни
Контакти

 

За голяма част от християните в България, най великия ден на земята се е превърнал в поредния семеен празник, ухаещ на топъл козунак, прясно боядисани яйца и всичко това придружено с поздрава за възкръсналия Христос. Но нима това е най същественото? Дали с това ограничено разбиране не ограбваме себе си, семействата си и обществото в което живеем? Възкресението на Исус ни дава нещо много повече от примеса на езическите традиции с християнски обичаи. Велик Ден ни подарява Божието величие в пълната му форма. Този изключително важен фактор за нашето спасение бе изгубен в Едемската градина от Адам и Ева. Точно тогава Бог обеща отново да възстанови това състояние за нас. Възкресения е имало преди Христос както и след него но нито едно от тях не бе в състояние да ни осигури пълен достъп до този така нужен за нас дар – Божието величие. Авторът на посланието към Евреите пише за Исус следното:

“ Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо.”  Гл.1 ст.3

И отново казва:  

“А от това, което казваме, ето какъв  е смисълът: Ние имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесатаГл.8 ст.1

Пред нас се разкрива основната цел на Христовото изкупление, а именно това, да ни приведе пред Всевишния Отец за да имаме достъп до Това до което има достъп и Той.

Но как започна възстановяването на човешкото присъствие пред Създателя?

Градината в Гетсимания, точно там започна  великото изкупително дело. Гетсиманската градина или градината на маслините, бе мястото на Христовата агония. В Евангелието на Лука 22:44 четем:  “И като беше на мъка, молеше се по-усърдно  и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.”  Точно тук бе решаващият момент в който Исус заяви готовността си да изпълни изкупителния  план. Божият син имаше и други възможности, една от които бе да избяга. Около хиляда години преди самият Него, цар Давид бягаше от своя син Авесалом  през тези места пресичайки потока Кедрон.  Не бих желал да спекулирам, но за Исус определено съществуваше възможността да избяга по същия път както цар Давид. Той би казал: защо да  страдам и да върша всичко това, аз съм невинен и безгрешен, не нося никаква вина за греха на този свят. Господ можеше да прекрати всичко, Той можеше просто да спре и да избяга. Исус имаше два часа преднина пред войниците, но Той не го направи, нещо повече, пред Него стоеше ясно очертана отговорността за спасението на милиарди човеци. Исус остана верен до край на своята мисия. Интересно е, че две изключително важни събития започнаха от две градини.  При сътворението, Бог създаде Адам и Ева в Едемската градина. Създаде ги за общение със Себе си. При  осъществяване на изкупителния план, Господ Исус за първи път пролива своята кръв в Гетсиманската градина. Факт е, че и в двете градини човека обърна гръб на своя Бог. Адам и Ева го направиха чрез грехопадението, а учениците на Христос – чрез   предателство и бягството им от Него.  Градината винаги е символизирала свежест, плодородие, растеж и продуктивност. Място където човек може да се усамоти по примера на Исус в търсене на общение с Божието величие. Но докато Исус изпитваше мъка и агония а потта му се превръщаше в големи капки кръв които капеха на земята, учениците му вече бяха заспали. Но това не попречи на Христос да постави началото на страданията си, дори изоставен от своите най близки. Страданията в Гетсимания са представени от авторите на Евангелията като изключително тежки. За разлика от Голгота, тук Исус чувства остра нужда от подкрепа. Лука 22:43 “ И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.”

Сами разбирате, че напрежението породено от греховното състояние на човечеството не е било никак леко. Както вече споменахме точно на това място Исус за първи път пролива Своята кръв. Това се случва при хора намиращи се в екстремно психическо и физическо напрежение. Резултата се  нарича хемохидроза или спукване на малките капиляри (кръвоносни съдове) по лицето и изтичането на пигмента (хемоглобина) през порите на кожата. Това е така наречената “кървава пот”. Не са редки случаите когато човек колабира психически в подобни ситуации на напрежение. Ето защо ние трябва да се отнасяме с изключително внимание и сериозност към делото на Исус като напълно разбираме какво е изстрадал Той за нас.  След като е изоставен от своите ученици в   страданията си, Господ бива изоставен и от своя Отец. Евангелист Марко пише в   гл. 15 ст.34  “И на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои Лама Савахтани"? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? Исус бе сам, за това Той най добре разбира и нашите страдания. Той добре познава болката в нас. Изкуплението струваше всичко на Христос. Независимо от съблазните и изкушенията, обстрелващи безмилостно душата Му, Неговата решаваща молитва описана от евангелист Лука 22:42, остава най великото послание от Гетсиманската градина.  “Отче, ако искаш, отмини Ме с тази чаша,  обаче  не Моята воля, но Твоята да бъде.”

Дали сме предадени изцяло на нашия Господ? Разбираме ли, че ситуацията в Гетсиманската  градина от времето на Исус е същата класическа ситуация за Христовата църква и днес. Къде е вика на християните? Къде е ревностната молитва на вярващите изпълнена с доверие и надежда към Божието величие, променящо хора, градове, села а и цели нации?  Ще замълчим ли ако Христос ни попита днес със същите думи от Лука 22:46  “Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.”  Като ученици на Исус ние носим огромна отговорност в този свят. Ние можем да сме много близо до Христос с проповедите си и с всички възможни  ритуали, но  независимо от това да се намираме далеч от Него. В онази нощ учениците на Исус бяха на разстояние  само на един хвърлей камък от своя учител. Лука 22:41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък  и  като коленичи, молеше се.....”  но всъщност Той бе далеч, далеч от тях. А дистанцията между учител и ученици тепърва предстоеше да се  увеличава. Колкото повече наближаваше мига на Неговото издихание, толкова по силно изразена ставаше Христовата самота. Исус е прехвърлен от Пилат на Ирод - и обратно. Римските войници се поругават с Него, бият Го, заплюват Го и Му се подиграват. А като фон на тези страдания отекват безразсъдните оправдания  на Петър: “ Аз никога не съм Го познавал”  Исус носи своя кръст през града за да бъде екзекутиран извън него. Но Той не спира , Христос не се отказва. Аз съм сигурен, че в тези така тежки за него моменти, Той виждаше своите ученици вече изпълнени със Святия Дух, готови да дадат живота си за делото на благовестието. Уверен съм, че в този съдбоносен миг Исус виждаше и теб скъпи приятелю, с всичките твои слабости и  недостатъци, които сам Той превръща в силните страни на твоя живот.  Исус вижда всичко това на своята Голгота. Смърт несравнима по жестокост и болка. Смърт, предназначена само за роби и изключително големи престъпници / убийци. Римляните приемат този брутален метод на екзекуция от Картагенците.  Жестокост, която не е била позната дори и на самите тях. Съществувала е забрана по онова време, римски граждани да бъдат наказвани чрез този садистичен метод на  екзекуция. А както казахме самото разпъване на кръст е било съпроводено с неописуеми страдания. Дълги пирони са пронизвали ръцете на жертвата в междукитковата става, засягащи важни   нервни окончания като нервус улнарис (лакътния нерв) и нервус радиалис (лъчевия нерв), предизвикващи непоносими болки.  Разпънатите на кръст ги е измъчвала жестока жажда, висока температура и силно задушаване.

Разпятието Христово говори и днес за нанесеното му проклятие поради греховността на цялото човечество. Апостол Павел пише в посланието си към  Галатяните 3:13   “Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет  за нас,   защото е писано:  Проклет всеки, който виси на дърво.  Така щото благословението, дадено на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.”

Незабелязано ставаме свидетели  на  тази палитра от садизъм, мъка и болка. Но отново и отново нищо не може да застане на Христовия път и да го възпре да извърши изкупителното дело за нас. С последни сили, борещ се в агонията си но изпълнен с любов, Той се моли за своите палачи както за теб и мен с думите:  “Отче, прости им, защото не знаят какво правят. “   Тази любов Го бе довела в малкия изоставен обор край Витлеем. Тя преливаше в Него когато  поучаваше своите ученици и целия народ.  Тази Негова любов променяше грешници, освобождаваше обладани от нечисти духове,   изцеряваше болни и възкресяваше мъртви. Тази любов Го изпрати на Голгота, а след това и в гроба. Но същата тази Божествена любов триумфално Го възкреси от смъртта на третия ден, смазвайки делото на сатана и тържествувайки над смъртта и ада.

1Коринтяни 15:54-57........."Погълната биде смъртта победоносно.  О смърт, къде ти е победата?  О смърт, къде ти е жилото?   Жилото на смъртта е грехът а силата на греха е законът. Но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.”

Исус отвори вратата към божието Величие . Чрез него всички чрез вяра имаме достъп до Бог Отец.  “ Йоан 14:6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.”

 Скъпи приятели, разбираме ли колко е важно да не се поддаваме  на дяволските лъжи и манипулации.   Повярвайте, Велик Ден е много повече от семеен празник, Той е много повече от принудително ходене на църква. Велик Ден е възстановяване на Божието Величие в нас. А може би все още се питаш:  Какво е това Божие Величие? Какво представлява То? Чуй и не забравяй, но го живей до края на дните си.

Божието Величие е възстановяването на чистота в човека. Непорочен живот, далеч от греха, пороците и компромисите за всички нас.  То е сила за душите и здраве за телата ни. Божието Величие в нас е освещение и пълна победа над сатана, смъртта и греха.

Божието Величие е за Теб приятелю.  Не го пропускай.


п-р Илчо Ефтимов

назад към всички послания

 
гр. Бургас 8000, ул. "Ал. Стамболийски" №4, тел. 056/817936, факс: 056/836097