Роден за да управлява 
За църквата
Младежко служение
Проповеди и Послания
Новини
Декларация на вярата
История във фотоси
Служение с жени
Хваление и поклонение
Детско служение
Домашни групи
Богослужения / Фотоси
Търсене в Библията
Препоръчайте ни
Контакти

 

В книката на пророк Исая  9:6-7 четем,  Çàùîòî íè ñå ðîäè Äåòå, Ñèí íè ñå äàäå и óïðàâëåíèåòî ùå áúäå íà ðàìîòî Ìó, и èìåòî Ìó ùå áúäå  ×óäåñåí, Ñúâåòíèê, Áîã ìîãúù,  Îòåö íà âå÷íîñòòà, Êíÿç íà ìèðà.  Óïðàâëåíèåòî Ìó è ìèðúò íåïðåñòàííî ùå ñå óâåëè÷àâàò нà Äàâèäîâèÿ ïðåñòîë è íà íåãîâîòî öàðñòâî, зà äà ãî óòâúðäè è ïîääúðæà, чðåç ïðàâîñúäèå è ÷ðåç ïðàâäà, îò ñåãà è äî âåêà. Ðåâíîñòòà íà Ãîñïîäà íà Ñèëèòå ùå èçâúðøè òîâà.

При все, че библейския пасаж от книгата на пророк Исая е написан около петстотин и петдесет години преди раждането на Христос, автора се изразява така като, че ли всичко това е вече факт. Нещо повече, Исая убедително сочи позицията, характера и способностите на идващия Месия. Особено внимание се обръща на управлението осъществявано от Христос. Стих седми: Óïðàâëåíèåòî Ìó è ìèðúò íåïðåñòàííî ùå ñå óâåëè÷àâàò…”  Но докато голяма част от християните се нагаждат по правилата и законите на езическите държави, то до тогава те ще бъдат незнаещи и не можещи да се справят пълноценно с изкушенията и предизвикателствата на своето време. Защо, защото управлението за такъв род “християни” не е в Божията ръка а в езическите системи които не се срамуват да принизят Бога на Библията под своите хуманистични нрави. По този начин, негово “величество човека”, продължава упорито да се доказва като самотен , етично деградиращ и неудачен управник. Накрая се оказва, че изпаднали в немилост болшинството християни демонстриращи упование в Бог са по щастливи когато високопоставен лидер им съдейства макар и с непочтени методи отколкото да разчитат на библейските правила. За съжаление мнозина залитат в ярки противоречия потъвайки в мистицизъм и себеправедност. Това ли трябва да бъде съвременния последовател на живия и триединен Бог. Разбира се,  че всеки ще отговори на този въпрос с убедителното НЕ. Но дали делата ни говорят по същия начин? С тези думи определено желая да ви предизвикам за да разчитате и да се учите от най безпогрешния управник, Господ Исус Христос. Наскоро чух, че в Америка младежите в някой църкви имали обичай да носят гривни изтъкани от плат , на които били изписани първите букви на думи съставящи следния въпрос. Какво Би Направи Исус в Този Случай. Така младите хора изправени пред което и да е било предизвикателство в живота си, поглеждайки тези букви задаващи толкова важен въпрос автоматично отправят поглед към Христос и познаващи добре учението му излизат като победители, така както ги описва и апостол Йоан в първото си послание  2:14 “Писах вам  младежи, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия.”  Библията също казва в посланието към  Римляните  8:14 “Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.”  А да си син на Бога е най великото звание което някой може да получи. В противен случай всичко в нас би било посредствено. Тогава дори  такъв  прекрасен и светъл празник като Рождество Христово се превръща в отегчително комерсиализирано събитие украсено с гирлянди, църковни програми, изобилна храна и подаръци, но в сетнината си сухо и лишено от живот. А безбожната система на която не се дава отпор, ще продължава упорито да те използва като опитно мишле в лабораторията на своето невежество и езически цинизъм, за да ни убеди, че все пак се стреми да разработи и развие световна система за мир и безопасност. Всеки разумен човек със страх Господен ще признае, че всяка система изолираща Бога на Библията е обречена на пълен провал. А дали вярваш или не историята достатъчно подробно  доказва, че друг край и невъзможен. Моя въпрос обаче е следния: къде е активния отпор на светиите, на божиите синове и дъщери срещу поредното мутиране на беззаконието? Къде е активното молитвено ходатайство и посветеното изучаване на Христовия закон за когото Павел говори в посланието си към Галатяните.  Къде е небесното самочувствие на  църквата която изграждана и управлявана от Христос ще надделее и над портите на ада? Ние съвременните божии синове и дъщери  все по сериозно трябва да се замислим дали не стоим прекалено дълго в пашкула на своето уютно християнство. Това не трябва да бъде така. Нека празници и делници да бъдат изпълнени с наслада в Христовия завет и управление. Нека Божествения Мир и Свобода да владеят и както казва пророка , непрестанно да се увеличават. Не забравяйте,  че основното послание в Рождествената нощ бе: “Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците между които е неговото благоволение.”  Но тук е момента да кажа, че разбирам как мнозина  оглеждайки се около себе си виждат всичко останало но не и увеличаващ се мир.

 Болка пропива душите им когато пред тях се разкрива поредната кървава драма на война и терор, осакатила и осиротяла безброй хора по земята. В такива моменти словата от пророческата книга като, че ли избледняват и в нас нахлуват мисли за белези на последното време. Но дали не бъркаме? Дали подобни събития  не са толкова белези на последното  време колкото са следствие от неправилното поведение на вярващите? Поведение на компромиси и рязко залитане в греха? Историята обаче ни разказва за великите дела на христовите последователи управлявани от Христос. Ето и пример в живота на едни от  първите християни. Преди около 1800 години е имало хора в Римската Империя, които са казали на императора и неговите длъжностни лица, “Стреляй.” Разбира се, тогава не са имали пушки и пистолети. Но са имали лъвове и арени. Имали са камъни за трошене на човешки черепи. Имали са всички възможни методи за мъчения. Римската Империя е обявила война на ранните християни и значителен брой от тях абсолютно са отказали да принесат какъвто и да е принос на олтара на императора. Толкова важно ли е било? Те са смятали така. Съпротивявали са се, умирали са, а след триста години на подновяващи се преследвания са победили. След 363 година  всички императори на Римската Империя са изповядвали вяра в Исус Христос като живия Бог, Който управлява историята. Всеки, който е отказвал да направи такава изповед, не е можел да стане император. Може би не всички от тях са вярвали в Христос, но са казвали, че вярват.

Ранните християни са вярвали, че има значение какво вярваш относно Бога. Благодарение на това в което твърдо вярваме, Исус Христос,  неговото учение и управление ние получаваме знание, мъдрост, мир и най вече свобода от езическите лъжи и манипулации. Ето защо ние трябва да четем и да се образоваме в Божия завет. Това трябва да бъде естеството на новородения  християнин. Всяко друго послание в  живота му, разграничаващ го от тези истини изгражда негативно свидетелство злепоставящо Божието царство.

Какъв е полезния извод от прочетеното до тук ? За да ви помогна да отговорите максимално правилно на този въпрос, ще насоча вниманието ви върху думите на апостол Петър от второто му послание 2:17-19 “Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина за винаги.  Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда. Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата  защото от каквото е победен някой, на това и роб става.

Вярвам, че приемате посланието ми напълно сериозно. Сигурен съм, че не желаете нито вие нито децата ви нито ближните ви да бъдете роби на беззаконие. Затова помнете,  Христос се роди на тази земя за да ни управлява и силите на тъмнината никога да не успеят в живота ни.  Той не слага на първо место Рождествената трапеза, нито пищните украси е блестящи църковни програми. Исус поставя отпред себе си като единствен мост между нас и Бог Отец. Като истински Водач Той никога не казва върви напред а само следвай ме и ще имаш непрестанно увеличаващ се мир.

“А Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.”


п-р Илчо Ефтимов

назад към всички послания

 
гр. Бургас 8000, ул. "Ал. Стамболийски" №4, тел. 056/817936, факс: 056/836097