Апостолството - наистина ли го разбираме?
За църквата
Младежко служение
Проповеди и Послания
Новини
Декларация на вярата
История във фотоси
Служение с жени
Хваление и поклонение
Детско служение
Домашни групи
Богослужения / Фотоси
Търсене в Библията
Препоръчайте ни
Контакти

 

Къде са апостолите на нашето време? Какво означава апостол? Има ли изобщо такива? Това са основните въпроси, които занимават вярващите днес, когато се докоснат до темата за апостолството. За съжаление, наблюдавам как болшинството от хората, задаващи тези въпроси, остават без отговор. Едва една малка част вярващи са заинтересовани сериозно и дори се опитват да възстановят т.нар. апостолско деяние от Новия Завет. Несъмнено, както всяко нещо на тази земя, така и разбирането ни за апостолство е претърпяло промяна и то в големи мащаби. Апостолът или бива заменен с други титли и звания, или изобщо не се споменава в речника на много съвременни вярващи. Дали промененото ни разбиране за библейския апостол е повлияно предимно от срама, залегнал в душите, относно липсата на сила и авторитет, изобилстващи в служението на първите апостоли? Това е въпрос от особено голямо значение, на който трябва да бъде даден отговор. Наблюдава се обаче и друг парадокс. Докато едни се пазят да не дискутират темата за апостолството в тяхното служение, то други, търсещи разнообразие и под формата на “загрижени” водачи на стадото Христово, издигат с голяма дързост тази тема. Някои дори протегнаха ръка към титлата апостол. Надявам се да докосна някои от читателите, познали себе си в тези две описания на краткия ми коментар за отношението ни към въпросите на апостолството.

Разбира се моето послание почива изцяло на Словото Божие и за бих желал всеки от нас да надникне в Свещеното писание и заедно да видим, разберем и изискваме от Бог да възстанови това служение в нашата страна. Исус каза в Лука 10:2: “. . . затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата си.”

Нека да отговорим на въпроса какво означава апостол. Думата идва в българския език от гръцката дума апостолос, което означава пратеник, посланик в чужда страна.

Това тълкуване дава отговор и на следващите ни въпроси, как се става апостол и каква е дейността на апостола. Исус напомня в Лука 11:49 “ . . . защото Божията премъдрост рече: ще им изпращам пророци и апостоли . . . “ Нека да обърнем внимание на следното: ще им изпращам. Бог ще ги изпраща, Господарят на жътвата. Апостолът е преди всичко служител, изпратен от Бог не просто като член на църква, а като основател на такива. Не като християнин само с титла и звание, а като служител, облечен всила и авторитет пред силите на тъмнината. Това са мъже, воюващи в духовната сфера и завладяващи нови територии за небесното царство. Според Матей 10:1-2 “Исус повика дванадесетте си ученици, даде им власт на д нечистите духове да ги изгонват и да изцеляват всяка болест и немощ.” А след възкресението Господ ги прати с поръчение да отидат по целия свят и да проповядват благовестието. Оставайки обаче в Ерусалим, апостолите допуснаха една основна грешка. Призивът беше отидете. А те, като че ли се окупираха в свещения град. Виждаме ги приятно изненадани в книгата Деяния на апостолите 8:14,

как самария приема Божието учение и тогава те отиват да посетят този град. Малко по-късно Ерусалим ще бъде завладян от чужди войски, а апостолите ще се пръснат по лицето на цялата земя. Апостол Тома ще достигне земите на днешна Индия и с чудеса и знамения ще проповядва Евангелието. Историята говори как чрез неговото служение десетки хиляди са познали Господа и са го последвали. Апостол Тома е убит заради вярата и благовестието по тези земи, но отпечатъкът, който оставя е виден и днес. Южните провинции са широко отворени за Евангелието – места, където живеят и служат милиони християни. В Рим апостол Петър бива провесен на кръст с главата надолу, като недостоен да приеме смърт като своя Господ, а апостол Павел бива обезглавен, но отпечатъкът който оставят тези двама апостоли с техните съработници е видима промяна на цели нации.

Това бяха апостоли, чиято сянка докосваше болни и те на момента получаваха изцеление. Молеха се на д мъртви и те възкръсваха, влизаха в буквална конфронтация с демоните и силите на тъмнината като освобождаваха заробените духовно човеци. Те никога не си казваха скрито в душите, както много от нас, дано сега да стане чудото. Те просто го правеха, защото нямаха само вид на посланици, изпратени да споделят нещо, както се описват някои други във 2 Тимотей 3:5, а бяха мъже, преливащи от сила и помазание. При все това в списъка на служенията Исус поставя апостолската длъжност на първо място. Според Ефесяни 4:11 “ . . . и Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други благовестители, а други пастири и учители.” Не както е модерно днес епископи и подобни да се опитват да внушават святост и духовен авторитет.

Апостолът отива там, където никой друг Божий служител не е ходил и завладява нови територии за небето. Тук е моментът да спомена, че както има лъжливи пророци и учители, според Матей 24-та и Лука 21-ва глава, така има и лъжливи апостоли. “Вярващи”, които наричат себе си “апостоли” и са най-щастливите, когато успеят да регистрират към своето движение някоя вече основана църква, или да приютят под “епископското си крило” някой разсърдил се на своя пастир член на друга църква. Думите на апостол Павел би трябвало да бъдат актуални за всеки служител, а той заявява следното в Римляни 15:20-21: “Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така – не там гдето вече беше известно Христовото Име, да не би да градя на чужда основа; но както е писано: “Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него; и ония ще разберат, които не са чули”. Дяволът прави отчаяни опити чрез вярващи да сложи край на апостолското деяние. Аз съм уверен, че у нас щ есе намерят добри застъпници и молители, с които ще съумеем и спомогнем чрез Святия Дух, да се възстанови това, което с векове е било потулено, а сега за пореден път Сатана се опитва да изопачи и изкриви като разбиране в нашите умове.

Мъдър автор е казал следното, при сравняването на библейските апостоли със съвременните мисионерски методи: Ние основаваме мисии, а апостолите са основавали църкви. Разликата е чувствителна и болезнена. Апостолите са основавали църкви и не са основавали нищо друго, защото за целта, която те са искали да достигнат, нищо друго не е било необходимо или подходящо. На всяко място, където са работели апостолите са събирали новоповярвалите в едно местно общество, в което са определяли старейшини, винаги няколко и никога един старейшина. Пастири, които да ги направляват, управляват, пазят, мъже, подготвени от Господа и признати от светиите. Цялата работа на апостолите се е състояла в образуване и на други такива общества. В Новия Завет няма описана друга организация, освен местното християнско общество, нито можем да намерим такава дори в зародиш.

Трябва ли да останем вярващи, съхранили само впечатление от истинските неща в християнството и да правим отчаяни опити като вършим неща, които ще ни направят фалшиви копия на оригинала Исус? Библейските апостоли служеха, така че небето преливаше от щастие и радост. Със сигурност по настояще в света има много подобни служители, чиито имена ще научим тогава, когато се съберем в Божията слава. Но днес аз отправям апел към всеки, който разбира, че това служение е нужно и за България. Нека застанем пред Всевишния и с жива вяра да изискаме за страната ни продължението на деянията апостолски.

п-р Илчо Ефтимов

назад към всички послания

гр. Бургас 8000, ул. "Ал. Стамболийски" №4, тел. 056/817936, факс: 056/836097