Плодът на праведния пастир Илчо Ефтимов
За църквата
Младежко служение
Проповеди и Послания
Новини
Декларация на вярата
История във фотоси
Служение с жени
Хваление и поклонение
Детско служение
Домашни групи
Богослужения / Фотоси
Търсене в Библията
Препоръчайте ни
Контакти

 

На фона на човешката трагедия, породена от падението чрез греха, Бог Отец отново намира начин да даде на човека онова, което лично Той отне от земята – дървото на живота. Но тук за разлика от сътворението този така нужен на човека фактор не се явява безвъзмездно дарение, а плод на неговия труд и усилие. Или с други думи – плод на неговата вяра в Исус Христос. Разбрал  тайната на спасението от греха, новороденият човек е убеден, че трябва да придобие плод. Но първото, което християнинът трябва да направи, е да намери разликата между така близките и сродни плодове на Святия Дух, посочени в Галатяни – глава 5, и плодът на праведния, описан като Дърво на живота в Притчи глава 11. залогът е особено голям и затова всеки вярващ, слушайки подобни стихове от Словото Божие, мобилизира всичките си сили, за да достигне края на поставената за него цел. Несъмнено всеки, който следва Христовите стъпки, бива удостоен с този превъзходен плод – дървото на живота. Но прегърнал своя успех от годините на вярно служение пред Бог, вярващият неимоверно се сблъсква с придизвикателството на времето. Убеден, че неговият плод е достоен за подражание, успелият в миналото християнин се е извисил високо нагоре, размахвайки своя успех, докато не изгуби един ден съществения белег на плода – радостта в Господа.

Днес има много имитатори на Божествена радост. Хора, които по един или друг начин се опитват да покажат отдавна изгубения от тях авторитет, като демонстрират фалшива радост. А би трябвало да сме убедени, че без присъствието на Святия Дух в сърцата си ние сме само едни изпълнени с противоречие хора. Измъчвани от бремето на съдебни, финансови и социални грижи, човеците нарекли себе си християни подгъват колене пред товара на греха.

Време е да почувстваме жаждата за Свяатия Дух, време е да се възстанови онова, което бе  получено от Бога в деня на нашето кръщение със Свяатия Дух. Време е да се зарадваме в Господа, време е праведния да получи плода от  дървото на живота.

Преди много години на земята живял цар, управляващ със силна ръка своята империя. Чрез мъдрост той придобил много земи и покорил много царства. Но за жалост този цар бил безбожник. Един ден се разболял тежко. Царството потънало в скръб и всички очаквали царят да умре. И точно в този напрегнат момент се появил човек, който дал съвет: “Ако някой от вас намери в тази преуспяваща империя един радостен човек и вземе неговата риза, и облече с нея царя, болестта веднага ще го напусне и той ще оздравее.” Слугите на царя обходили много села и градове, но вместо радост срещали само скръб и проблеми. Улиците на градовете били изпълнени от съкрушени от мъка и скръб хора. Поемайки по своя път обратно към палатите, царските пратеници минали покрай едно поле. Там видели селянин, който орял своята нива и пеел. Това бил един беден, но новороден чрез своето покаяние и вяра в Христа човек. Той притежавал най-голямото богатство – радостта в Господа. Единият от придворните му разказал историята на болния цар, както и за безплодните им усилия да намерят един радостен и щастлив човек. След като чул разказа бедният орач имал само един отговор: Да, аз ще помогна на царя! Вземете моята риза! – казал и запял още по-силно и радостно своята песен. След миг обаче установил, че няма риза.

Нека направим паралел между умиращия невярващ цар и радостния в Христа селянин. Няма да защитавам теорията – ако си беден си оправдан, а ако си богат си осъден. Бих желала всеки да бъде така благословен от Бога, че духовните неща винаги да стоят над материалните, за да се радваме на добър плод и на добър успех. Безмилостният стремеж – да бъда все по-богат и да бъда все по-нависоко, е отхвърлил Божият Дух от много хора. Не защото Бог не желае да имаш, а поради огромната ти любов към фалшивия успех и фалшивия плод, който поставяш винаги пред Бога. Човек подвизаваш се в живота си именно по този начин, не може да притежава нито радост, нито успех, нито дървото на живота. Днес много християни отдават почетно място на материализма в живота си. До мига, в който той ще предизвика гибелното земетресение и срутването. Точно в този момент е нужно да се чуе песен на оня беден физически, но духовно богат орач, който знае в Кого е повярвал и притежава истински живот. Ако тази песен не се чуе, ако истинския плод в християните остане незабелязан от този свят, броят на обречените на падение хора значително ще се увеличи. За тях е писано в Божието Слово: “А Бог му рече: Глупецо, тази нощ ще изискам душата ти, а това що си приготвил чие           ще бъде?” Лука 12:20-21 Така става с онзи, който събира имот за себе си и не богатее в Бога.

            “Но първо търсете Божието царство и Неговата праведност и всичко останало ще ви се прибави!” Лука 12:31

            преди много време ученият Джордж Милър е казал: “Това е една от многото предупредителни лампички, която нашият Господ запалва пред очите ни и на която повечето съвременни хора, като че ли не обръщат особено внимание. Христос говори много за опасността на богатствата, но повечето хора не се страхуват особено от тях. В днешно време користолюбието като че ли не се счита за особен грях. Ако един човек наруши шестата или седмата заповед, той се обявява за престъпник, а името му се покрива със срам. Но ако наруши десетата Божия заповед, за него просто казват, че е един предприемчив човек. Библията учи, че в любовта към парите се крие коренът на всяко зло. Хората, които се позовават на тази библейска истина, обикновено поставят особено ударение на думата любов, като обясняват, че не самите пари, а само любовта към тях представлява този корен на злото.”

Когато се огледа наоколо, човек може да помисли, че в живота наистина се състои в изобилието на нещата, които притежава. Хората смятат, че колкото по-голямо става тяхното богатство, толкова по-големи стават и те самите, защото светът мери хората по банковата им сметка. Но независимо от всичко, няма по-фатална грешка от тази. Истинският човек е това, което е в Христос, а не това, което притежава за света.

Редно е да се запитаме: Кои сме ние? Кое и какво определя нашата самоличност, на каква основа се изгражда нашата човешка личност? На основата любов в Христа или на безмилостните изкушения, разцепващи църкви, разделящи семейства и убеждаващи хората да не живеят по благодат в Христа, но да се наслаждават на фалшиви страсти придобити от непрестанния им контакт с този свят.

Какво ни пречи да отговорим искренно пред себе си и пред Бога на тези въпроси? И не само това, но да положим основите на своя живот върху истинската канара – Христос, и да не бъдем по рождение и по наследство христнияни, а чрез ежедневното си лично общение с Всемогъщия и Триединен Бог.

Когато завърших библейското си образование в Германия и се завърнах обратно в България, бях убеден, че имам голям потенциал от знания в духовната сфера. Носех скритото и погрешно чувство, че съм много над останалите вярващи в нашата църква. Един ден посетих своята баба и докато стоях в двора на къщата, случайно мина един познат на семейството ни, възседнал магарето си. Той веднага ме позна и ме попита какво съм изучавал в Германия. Какво ми трябва сега да му обяснявам на този селянин, си казах. Така или иначе той няма да ме разбере, мислех си аз. И понеже християнството е свързано с историята на света ,му отговорих, че съм следвал просто история. В този момент неговото магаре обърна главата си към мен и ме погледна с огромните си очи, като че ли желаеше да ми каже нещо. И докато аз преосмислях грешния си отговор, в същия момент това магаре започна силно да реве срещу мен. Това не беше просто магарешки рев. Това беше едно предупреждение от Бога: “Илко едно от най-важните неща, което един Божий човек трябва да притежава е искреност, честност и смирени” В този ден цялата ми фалшива концепция рухна. Тогава научих на практика онова, което години наред стигаше само до моите уши.

И така, нека ние християните на този век да не живеем с илюзията, че сами сме нещо голямо и велико, но по примера на Христос, да говорим с думи и дела за великата Божия промисъл – да бъдем праведни и да получим от Отца като награда плода от  дървото на живота.

“Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай.” 

Откровение 2:7            

 

пастир Илчо Ефтимов

назад към всички послания

гр. Бургас 8000, ул. "Ал. Стамболийски" №4, тел. 056/817936, факс: 056/836097