Възкресение – само история или настоящо откровение? - пастир Илчо Ефтимов
За църквата
Младежко служение
Проповеди и Послания
Новини
Декларация на вярата
История във фотоси
Служение с жени
Хваление и поклонение
Детско служение
Домашни групи
Богослужения / Фотоси
Търсене в Библията
Препоръчайте ни
Контакти

 

Изпълнен със съкровено желание да ни разкрие истината за Христос, но същевременно с голяма болка в душата си пророк Исая пита човечеството:

Ис. 53:1 Кой е повярвал известието ни  и  на кого се е открила мишцата Господна?

Известие, което може да промени завинаги сивотата и монотонността на човешкия живот. Да му придаде блясъка на божествената чистота и динамичния подем към усъвършенстване. И всичко това в Божественият ръст на Христовата пълнота. Мишца с неограничена сила, несравнима с нищо друго, готова да избави и да помогне на всеки, който чака Господа. Както е писано в Библията:

Ис. 40:31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си.

Ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.

Но нима като пророк Исая не виждаше в бъдещето армадата от хора, поздравяващи се на Великден с думите “Христос възкръсна! Наистина възкръсна!”. Без да спекулирам мога да кажа уверено “Да, той ни виждаше”. Днес изповядващите християнството по лицето на земята надхвърлят цифрата от два милиарда. Но въпреки огромния брой вярващи, въпросът на пророка остава все така актуален и необходим. Не само заради големият брой не спасени човеци, но и заради нас, християните на последното време. Защо ли? Защото Христовото дело на Голгота, Неговата смърт и Възкресение, а и от там и самото християнство не са просто някаква проформа на добро поведение. Това е преди всичко откровение, което победоносно нахлува в живота на човека със святост и величие като унищожава греха и беззаконието.

Възкресение, можеше ли да го има ако преди това нямаше смърт? Щеше ли Христовия триумф над сатана и смъртта да бъде толкова ярък, силен и истинен, ако самият Исус не се бе натоварил с греховете на човечеството? Щеше ли да го има ако Божият син стоеше в прегръдките на фарисеи, садукеи, книжници, та дори и на своите ученици? Не. Те всички го изоставиха. Отрекоха се от Него, намразиха Го, разпънаха Го на кръст и Го убиха. Както е пророкувал Исая петстотин години преди Христос.

Ис. 53:3-9 Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал и както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе  и за нищо Го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога  и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония, на Него дойде  наказанието докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки от своя път и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си както агне водено на клане и  както овца, която пред стригачите си не издава глас. Така Той не отвори устата Си. Чрез угнетителен съд биде грабнат, а кой от Неговия род разсъждаваше, че биде отсечен отсред земята на живите, поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше  да падне ударът. И определиха гроба Му между злодеите но по смъртта Му при богатия, защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата Му.

Да, сатана се бе вселил в човеците, които само седмица преди да убият Исус му постилаха пътя към Ерусалим с палмови клонки и със своите дрехи. Израза “Осанна на Давидовият син” бързо бе заменен с “Разпни го”. Жестоки удари се сипеха по Христовата душа. Римският бич като че ли беше създаден да допълни фиестата на обезумелите срещу истината човеци. Дълъг около два метра, бичът е бил направен от биволска кожа в която са били втъкани малки стъкълца и остри животински кости. Римският войник го е увивал около Исусовото тяло и с цялата си сила го е издърпвал към себе си и  като че ли е искал да изкара душата на Божия син. Този бич е оставял по тялото на Христа дълбоки кървящи рани. Нещо повече, Исус не беше достоен да умре, докоснал земята. Прикован на своя голготски кръст, Той бе оставен и забравен от всички, дори и от Бог Отец. Кръст, който след Христовото възкресение промени завинаги своето послание на проклятие с послание на освобождение. Дори самият надпис, поставен над Христовата глава спомага за тази промяна. Един проповедник в миналото е казал: “Надписът е бил на староеврейски – свещеният език на патриарсите и пророците; на гръцки – златният език на музиката, който дава душа на нещата от материалния свят и тяло на абстрактните неща от философията; и на латински – езикът на един народ, който е бил първоначално най-силния от всички човешки народи”. Трите езика представляват трите човешки общества и техните идеи: откровението, изкуството, литературата; прогреса, войната и правото. Навсякъде, където съществуват тези три стремления на човешката раса, навсякъде, където може да се предадат съобщения на човешки език, навсякъде, където има сърце което греши, език който говори, и очи които четат, Кръстът може да отнесе своето послание. Това е картината на Христовите мъки и страдания за грешното човечество. Картина, описваща великото дело на Исус. Когато човек се устреми да пресъздаде отново характера на тогавашните събития, като че ли перото му става безсилно пред величието на случилото се с Христа.

 

Всъщност кому бе нужно всичко това? Нима Всевишният Бог нямаше власт да махне с ръка и да унищожи все що е грях и тези които го вършат? В крайна сметка причината за човешкото падение е собственият му грях , допуснат чрез непослушание и непокорство. Но на фона на зловещият ни характер Бог Отец изработи план за нас, венеца на Неговото творение. План, чрез който Божият Единороден Син възкръсна за да възкресява и днес за вечен живот всеки който погледне с вяра към Него.

Йоан 11:25 “Аз съм възкресението и живота. Който вярва в Мен, ако и да умре ще живее”.

Божието слово ни говори за живот. Живот, но за кого? За затворника с доживотна присъда? За оковани във веригите на блудство и сладострастие мъже и жени? За пияниците, крадците, идолопоклонниците и чародеите? Нима това не са мъртви кости? Могат ли да възкръснат за нов живот? В книгата на пророк Езекил глава 37 четем за поле, пълно с твърди кости. Една безнадеждна ситуация, пред която и най-смелите оптимисти се чувстват безсилни. А именно тогава, когато човек разбира, че от това си катастрофално състояние превърнало живота му в руина, по-надолу вече няма. Именно тогава Бог говори на слугата си да пророкува на тези сухи и никому ненужни кости. И той пророкува според Божията воля. Костите бяха облечени в меса и жили и дух им се даде. Възкръсна една твърде голяма войска. Войска предназначена да служи на Господа в Дух и Истина. Ако Бог възкресяваше в Стария завет, колко повече ще възкреси в наше време умрелите в греха човешки души. В името на Своя Единороден Син Исус Христос, Бог Отец ще възкреси всеки един от неговата безнадеждна ситуация в живота му на тази земя. Но нека първо Христос да възкръсне в селата ни, в градовете ни, в цялата ни родина и най-вече в душите и сърцата ни, за да дойдат освежителни времена от лицето на Господа за целият ни народ.

Ето защо Възкресение не е само история, то е  настоящо откровение нужно за всеки един от нас.

назад към всички послания

гр. Бургас 8000, ул. "Ал. Стамболийски" №4, тел. 056/817936, факс: 056/836097